Юлия Йорданова

блог: http://juliajordan.wordpress.com/

Кои според Вас са трите най-ярки литературни събития в периода 2000-2010?

Най-ярките литературни събития в България в периода 2000-2010 г. (колкото и да са те), според мен, засягат тъкмо публичността на литературата – не просто „отварянето” й, за което много точно говорите тук, но и разделянето на литературната публичност на много публики, които при това са подвижни и твърде различни днес.

През 90-те години на ХХ век като последна декада на столетието и първа на демократичен живот на българското общество художествената литература се „отвори” идейно и естетически, като преодоля идеологемите на комунизма и нормативността на соцреализма, възприемайки до голяма степен естетиката на т.нар. постмодернизъм. Разбира се, тогава се оформиха поне две крила – на „старите” писатели, поддръжници на бившето статукво и стил, със социално представителство в Съюза на българските писатели, които бяха превзели много от постовете в културните институции на времето, и това на „младите” писатели, които изгряваха тогава с търсения на нова творческа идентичност и гравитираха основно около университетите, владееха чужди езици (освен руски) и намираха представителство в новото Сдружение на българските писатели. Това, общо взето, преповтаряше двуполюсния партиен модел през 90-те, олицетворяван от БСП (Българска социалистическа партия) и СДС (Съюз на демократичните сили), но специфичното събитие все пак се състоеше в това – деидеологизация на литературата, но не и деполитизация.

През първите 10 години на ХХІ век у нас се появи още едно „крило”, което израсна независимо от първите две и вече представляваше неофициалната – в смисъл на непрестижната – публичност на литературата: онази, която няма нищо общо нито с писателските съюзи, нито с филологическите факултети, нито дори с артистичните кръгове. Това бе (и е) литература на неизкушени литературни дейци, на любители на художествената словесност, на хора без особени претенции и съответно без високи критерии за литературност. Това е крилото на „другите”, често пъти наричани от първите две писателски фракции „графомани”, появили се за нов живот в публичното пространство благодарение на новите, нейерархични медии и средства за публикуване на лично творчество – блогове, социални мрежи, частни информационни сайтове и всякакъв тип персонални страници и лични профили в Интернет. Може да се каже, че тази съвсем нова неофициална (според едни – „ъндърграунд”, според други –„фолклорна”) публичност (впрочем твърде хетерогенна и несплотена вътрешно), съставена предимно от лаици, ознаменува вече пълната деполитизация на литературния живот у нас. Тази „трета” литература избуя в резултат както на реалната възможност за свободна изява в демократизираната политическа система, така и на неудържимия бум на информационните технологии, масово навлезли в България след 2000 година.

Интересното в случая е, че първото крило на „старите” отказа да посрещне „новите”. То беше на нож със застаряващите „млади” и напълно сляпо за най-новите играчи на литературната сцена, защото фронтът му се водеше на полето на традиционните официозни медии. Младите от 90-те, от своя страна, плахо мигрираха към новия и непознат терен с намерението да завоюват допълнителни територии и непритежавана слава. Така през първите 10 години на ХХІ век те приеха двойно гражданство – на официални и модерни писатели в старите медии и на не толкова популярни и недотам авторитетни творци в новите медии, отстояващи все пак спечеления off-line имидж на звезди. Резултатът от всичко това е не само плурализация и децентрализация на литературната публичност, но нещо повече – разслояване и фрагментиране на литературните общности без интензивен обмен между тях. 

Какво отличава литературата и литературните събития в този период?

Освен социалното отваряне на българската литература по хоризонтала и включването на неекспертни „литературстващи” лица и групи в нейния публичен живот, тя се отвори чисто пазарно. Литературните награди, например, придобиха наред с моралния и висок икономически еквивалент, защото означаваха поне две неща: преки финансови възнаграждения и обещания за последващ касов успех. На гроба на литературната критика постепенно разцъфнаха билбордовете на литературната реклама. Литературният критик като бивш цензор и идеолог неусетно се преквалифицира в литературен PR и рекламист, който успешно започна да „продава” литературата (негативната критика не продава). Литературата стана бизнес като всички други в областта на реалната публичност.

Виртуалното поле засега остана обетована земя на идеализма. Набедените графомани пишат и четат за удоволствие, те инвестират усилия и средства, без да търсят възнаграждения и похвала, очаквайки признание само от тесни приятелски кръгове и ограничени социални групи. В on-line средата, в публичното пространство на Интернет няма нужда от литературна критика или някакъв друг диспечер на творческия процес, защото той е оставен да се движи на самотек, „така, както се получи” – по същия експериментален и почти игрови начин, по който се подхожда към възможностите на новите медии изобщо.

Какво от това? Как „комерсиализирането” в реалното и „игровизирането” във виртуалното повлия на литературата в качествен смисъл – не по степен на качественост, а по отношение на нейното качество като природа?

Комерсиалната литература стана жанрова литература. Ограничи се репертоарът на литературно-художествени четива и се обособиха фен публики, като в резултат на това се очертаха няколко търговски витрини: на романа, на детската литература, на любовната поезия, на мемоарите на знаменитости (обикновено писани поръчково от журналисти и писатели). Игровата литература, от своя страна, стана все по-иновативна откъм жанр – блоговото писане и чат комуникацията като че ли започна да развива нови наративни форми, близки до полифонията на драмата, рефлексивността на есето и микросюжетността на разказа, но с тази разлика че са силно контекстуализирани. Дали пък графоманията ще надрасне „-манията” и ще се превърне в нова „графия” и стил на литературата в бъдеще?

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Литературното събитие на бъдещето зрее в литературните процеси от настоящето. Следователно то е неизбежно свързано с това, което наблюдаваме в момента – все по-налагащи се литературни практики on-line и все по-ускорен преход към електронно книгоиздаване (впрочем изкуствено забавяно у нас в сравнение с тенденциите в чужбина). Без преувеличение новите по технология медии ще родят нова по тип литература – както винаги е ставало досега.

14.02.2012 г.