Ангел Игов


Име на литературния проект:

Литурне

Идея: Съвременни български автори четат текстовете си в отворени публични пространства (улици, площади, паркове)

  • автори на идеята: Александър Мануилов, Ангел Игов, ВБВ, Димитър Кенаров
  • концепция: Не бих казал, че имаше съвсем ясна концепция, освен желанието да изнесем текстовете си буквално навън, по относително импровизиран начин, и да видим какво ще се получи. Струва ми се, съзнавахме, че заниманието е повече ориентирано към самите нас, отколкото към публиката – не сме очаквали някаква голяма публика. „Литурне“ имаше донякъде елемент и на уъркшоп, доколкото публичното четене беше работа в движение върху езика и стила, както и, разбира се, върху изпълнението. Искахме да направим симпатичен аналог на уличните музиканти, макар, че разбира се, те си вадят хляба със свирене, докато събраните дребни пари в нашата шапка отиваха незабавно за почерпка на компанията. Форматът беше отворен: ние канехме конкретни автори за участие, но поради цялата неофициалност на литурнетата, те не се чувстваха ангажирани да отговорят с „да“ или „не“; а имаше също и автори, които се появяваха, без да са изрично поканени, и се включваха на място. Показателно е, че литурнетата затихнаха именно тогава, когато започнахме да мислим за някакво по-официално, по-институционално тяхно развитие.

Организатор(и): Същите като авторите (Александър Мануилов, Ангел Игов, ВБВ, Димитър Кенаров). Плюс неоценимата помощ на Петър Чухов, който носеше усилвател. (Микрофона, доколкото помня, бях измъкнал от редакцията на радио „Нет“).

Събития: Не разполагам с точен архив. Литурнетата се провеждаха през май-юни 2005, ако не греша, в следния ред и на следните места: паркът на НДК (до едно от кафенетата); градинката до „Кристал“; площад „Славейков“; детската площадка със „слончето“ в Борисовата градина. Съвместен пърформанс на „Литурне“ и „Гологан“ имаше в рамките на литературен фестивал, организиран от Гьоте институт пак по същото време; вътре в нози пърформанс беше вградена и премиерата на тогавашния ми сборник с разкази „К.“ В рамките на „Аполония“ представихме проекта по-скоро концептуално заедно с представянето на новото тогава сп. „Алтера“, а веднага след това изнесохме литурне в градинката с параклиса в Созопол. Последният отглас от Литурне беше пърформансът „Литургия“ в Червената къща, чието време на провеждане не мога да си спомня.

Освен споменатите вече имена помня, че са участвали Стоил Рошкев, Камелия Спасова, Мария Калинова, Петър Петров, Иван Христов; има още хора, за които се питам дали са участвали тогава, или по-късно сме правили някакви неща заедно. Сигурно звуча като някакъв старец.

Артефакти от събитието:

Прикачвам няколко снимки, правени от Илиян Ружин.

 

Снимки: Илиян Ружин©

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Не бих искал да опитвам някакви обобщения, но със сигурност нещо характерно за Литурнетата беше анти-официалността, търсенето на спонтанен хепънинг. Разбира се, само с уговорки можем да говорим за импровизация, но известно усещане за „джем сешън“ се носеше.

Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Мога да отговоря само: „различно“. Много технологии, били ти нови или стари (а всички „стари“ технологии някога са били „нови“) могат да бъдат употребявани като средства в някакъв литературен пърформанс. Не технологията прави пърформанса, а идеята и изпълнението.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Не знам дали функционират; или ако има такива, аз не се чувствам част от тях. Във времето около „Литурне“ имахме известно усещане за литературна общност, за известно време съществуваше полуофициално и кръгът „Квадрат втора употреба“, включващ Емануил А. Видински, Лора Шумкова, Стоил Рошкев и моя милост; но и в двата случая тези кръгове и квадрати функционираха на лични и приятелски начала, а не на естетически. Очевидно, за да съществува разпознаваем литературен кръг, той трябва да има конкретна естетическа програма, което пък е невъзможно в условията на разпадната литературна публичност и така или иначе на отказ от „големите разкази“, каквито се естетическите програми: anything goes.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?

Неизбежно. Но не само литературата. Маргинализират се всички изкуства и културни практики: те се превръщат в нещо като хоби, частни клубове, секти. Дори мейнстриймът е маргинализиран, доколкото тези извън мейнстрийма изобщо не се интересуват от него. Това на практика означава, че не е възможно да има мейнстрийм. (И наистина няма – чалгата ли е мейнстрийм? Графа и Миро? Антон Дончев?) Просто в условията на едно атомизирано общество, в което действат много силно повелите на разделението на труда и на културната гетоизация, няма как да бъде иначе.

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

Не знам. Не мисля, че можем да говорим за жанрове. Както писах по-горе, ние сме в ситуацията на anything goes.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

Не съм сигурен какво значи „събитие“ и какво значи „най-добро“. Аз лично много се забавлявах по време на литурнетата, но не знам дали това ги прави събития.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Не мисля, че литературата трябва да се отваря към някакви публики, мисля, че публиките трябва да се отворят към нея. Дори бих избегнал думата „трябва“. Просто смятам, че ако се интересуваш от литература, животът ти е по-богат, отколкото ако не се интересуваш. Доколкото във въпроса долавям подтекст – кажи тук за технологиите, за публичните четения, за масовите изяви – там вече не говорим за литература. Истинският пърформанс е синкретично изкуство; четенията сами по себе си обикновено са патерици на премиери или гостувания на чужди автори; а мобовете, литурнетата и прочее, са просто провокации, смигвания, акции без някакъв съществен резултат. Друго би било, ако се оформи един истински фестивал, например под шапката на „София: Поетики“, който да съумее да изнесе тези неща пред голяма публика и да им придаде смисъл. Но и тогава литературата си остава преди всичко за четене, а не за слушане.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s