ВБВ

Име на литературния проект:

Градски четения (литературен флашмоб)

Сайт на проекта: http://litmob.wordpress.com

Идея:

  • автор на идеята: ВБВ
  • концепция:

„Градски четения“ са поредица внезапни, кратки и тематични литературни събития, на които (не)познати хора се събират на някакво публично място, четат на глас пред случайни минувачи и след 5 минути си тръгват. Предварителната информация за събитието се разпространява само чрез социалните мрежи и нашия уебсайт.

По същността си това е флашмоб, но има и някои особени черти. Не е нужно четящият да е автор на това, което чете, не е нужно въобще да пише поезия или проза, трябва просто да е читател. Освен това има верижна последователност на гласовете: в уречения час някой от организаторите започва пръв и постепенно един по един се включват останалите (като гласовете се застъпват), накрая се достига до точката на всеобщо едновременно четене. После всеки оставя текста в един литературен кош и си тръгва.

На листа, от който се чете, трябва предварително да е написано: дата, място, час, темата на литмоба (обявена предварително), имената на автора и на четящия. Всички текстове се събират с цел да бъде издадена една „Внезапна антология на читателите”; която предстои.

Организатор(и):

ВБВ, Камелия Спасова, Мария Калинова

Събития:

Конкретни участници в това събитие не могат да се посочат, тъй като това е извън идеята, целта и организацията на събитието. Имената евентуално ще станат ясни чак при излизането на Антологията. Досега организирахме общо десет литмоба, всеки със своя собствена тема:

16 октомври, 2009: “Втълпяване” – първи литературен флашмоб. От 17:00 до 17:05 на Попа.

23 октомври, 2009: “Българска литература”. От 18:30 до 18:35 пред Народната библиотека.

25 октомври, 2009: “Различни езици”. От 17:00 до 17:05 пред НДК.

21 ноември, 2009: “Болести – Зарази – Епидемии”. От 16:00 до 16:05, пресечката на “Витоша” и “Солунска”.

27 февруари, 2010: “2009”. От 17:00 до 17:05, пл. “Славейков”, около фонтана.

21 март, 2010: “Световен ден на поезията”. От 16:00 до 16:10, на стълбите на СУ “Св. Климент Охридски”.

24 април, 2010: “Улицата”. От 13:00 до 13:30, градинката на Джумая Джамия (Пловдив).

1 юни, 2010: “Плетос”. От 19:15 до 19:30 пред Червената къща (София).

24 юни, 2010: “Митове и градини”. От 18:00 до 18:30 пред Лятната сцена (Борисова градина).

3 юли, 2010: “Машините”. От 18:00 до 18:10 пред театър “Сфумато”.

Артефакти от събитието :

От литмобовете има множество снимки и видеоматериали, разпръснати из интернет.

Голяма част от тях са качени в групата ни във Фейсбук, рубрика Събития (Events).

Част от снимките са достъпни при арт-група „Устата”. А част от видео материалите ги има на нашия сайт или в ЮТюб.

Отзиви, анонси или коментари имаше по различни радиа, телевизии, вестници, „Една седмица в София” и т.н. Информацията беше отразена многократно в различни сайтове (Аз чета, Културни новини, Кафене.бг и т.н.), както и в социални мрежи: Фейсбук, Туитър…

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Всеки, който е грамотен, може да участва.

Въпреки тази спонтанност и произвол, качеството на текстовете е много високо. Основният акцент е, че литературата е четене (за разлика от Литурне, където идеята беше, че литературата е работа, или други инициативи, в които най-често литературата е писане). Затова търсим и се интересуваме именно от четенето, а не толкова от писането. При нас авторите стават по-скоро читатели; да не забравяме, че те също имат Глас. При това той е множествен, хаотичен, спонтанен, анонимен, освен това всеки чете за себе си, но пък и иска да сподели с други: всичко това – поотделно и заедно – е изразено в идеята, организацията и провеждането на литмобовете.

Все още не ни е известно да се е провеждало подобно събитие някъде по света.

Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Както всички технологии досега – създават нова среда, нови техники, нова перспектива, нов тип общуване. Това обаче е плацебо.

Да, нещата със сигурност стават външно по-ефектни и съвременни, а атмосферата може да бъде по-добре вътрешно моделирана. Въпреки цялата новост обаче, нещата все още не са радикално различни. Това предстои; но не знам дали е толкова важно.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Те са по-скоро флуидни с моментни седиментни образувания; след това нещата продължават да текат.

Все по-често има обръщане към музикалната или визуалната среда, а това предизвиква незабавни контрареакции на текстовата литература. В тези флуктуации няма изненади, но те илюстрират едно бавно и непрекъснато движение към постепенно намиране на нови общности, жанрове, езици. И отвътре, и отвън това ми изглежда много живо и любопитно.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?

Маргинализацията вече е приключила; това е остарял въпрос.

Сега – след литературната смърт – има по-скоро свобода и много повече конструктивност, тъй като полето е огромно, неокултурено и предстоящо. Това е същинската литературна работилница и в момента сме в нейния цех. Струва ми се, че тези години не бива да се изпускат, а изрично да се описват. Незаменими са и са красиви.

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

В момента новите жанрове са единствено в начина на представянето; и в този смисъл те не са толкова нови или същностно интересни. Повечето досегашни варианти са проиграни. По-скоро очаквам с нетърпение следващите – тези, които ще ме изненадат. Но засега, струва ми се, могат да бъдат обособени няколко типа събития; те са разнородни, така че не образуват таксономия, а описание. На места се застъпват, но като цяло има четири епицентъра:

А. Състезания. Това са интересни състезателни хепънинги, които разчитат на публика-жури [като „София: Поетики” (2008) или „Трубадурските двубои” (2005)]. Видимо е, че „София: Поетики” има потенциал да се превърне в наистина голям и представителен фестивал.

Б. Музлит. Има събития, в които музиката е много съществен авторски или конструктивен елемент спрямо литературата; и не е нито фон, нито музикална пауза [като „Точка срещу точка” (2010), „Бавно: Изговорен свят” (2010) или проекта „Еуфоризъм” (2010)]. Тук сякаш предстоят и други синтези – между видео и литература.

В. Четения-идеи. Разбира се, продължават малко по-класическите четения в зала (където аудио-визуалната част е по-скоро спомагателна и фонова, ако изобщо я има). Те обаче винаги изненадват с нещо различно, неритмично или почти ново. Зад повечето от тях има ясна, оразличаваща идея [като „Утопията I” (2010), „Зачитане” (2010) и „Литературен квартет” (2010). Те следват по-старите и многобройни неща като „АДdicted” (2009), ръкописните четения в бистро „Алтера” (2008), „Голямото поетическо четене” (2008), „Грация и гравитация” (2008), „Литературен сериал” (2005-07), „Литература в действие” (2003), „Достъпът до литературата” (2002) или забравените и качествени „Камерни поетически четения” (2002)].

Г. Пределни техники. Накрая има и експериментални събития, които периодично проверяват докъде са границите на литературата [„Литурне” (2005), „Градски четения” (2010) и т.н.]. Тук хоризонтът е сякаш безкраен.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

Изключвам нещата, в които съм бил организатор.

Според мен най-добре осъщетвени като идея, участници, публика и отразяване са били: „Литературен сериал”, „София: поетики” и „Зачитане”.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Към всички сфери и публики, които я ограничават.

Литературата трябва непрестанно да проверява своите граници и да се грижи за своето поле. Второто е неминуемо чрез самото писане и таланта на авторите, но първото е по-често проява на характера на литературата и там се изисква повече работа.

Градски четения 7: Улицата от yunuzyunuz

Градски четения 3: Различни езици от AzCheta

Градски четения 2: Откъс от “Българска литература” от vebeve

Градски четения 1: Откъс от “Втълпяван” от vebeve


Градски четения 1: Втълпяване от yunuzyunuz

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s