Иван Димитров

 

Име на литературния проект:

Безпризорните в неделя

Сайт на проекта: www.bezprizornite.blogspot.com

Идея:

  • автор на идеята: Иван Димитров  и Добромир Цветков
  • концепция:

Литературни четения на авторски материали в Арт-Хостел, ул. Ангел Кънчев 21А, София, България.
Може да участва всеки, свързан професионално или не с литературата, който се запише за участие на имейла на Арт-Хостел bezprizornite@abv.bg. Четат първите пет записали се за участие.

Правила:
● Авторът сам представя произведенията си.

●  Той разполага с 15 минути, в които по желание се представя пред останалите (биография, вдъхновение, мотиви) и чете (рецитирането не е забранено).

●  Право на участниците е да отправят въпроси, а право на автора – да не отговоря.

●  Позволена е само вербалната комуникация, с някои малки изключения (аплодисменти и други подобни).

● Авторите не се прекъсват по време на четенето.

● Авторите да спазват моралния кодекс на Арт-Хостел.

Свободи:

Няма възрастови, полови или расови ограничения.

Няма жанрови или тематични ограничения.

Не се изисква предишен опит в подобни мероприятия.

Насърчават се оригиналните начини за представяне.

Позволява се всичко, което не противоречи на законите на Република България.

Целта на мероприятието е да добием поглед върху това какво се случва на неформалната литературна сцена, тъй като считаме, че всеки е творец посвоему и има право на изява. От друга страна, искаме то да се превърне в традиционно за хора, които имат интереси в областта на литературата.  Живата комуникация между участниците е една от приоритетните цели на мероприятието.

Не се опитваме да основаваме литературни кръгове или течения под каквато и да е форма, а искаме да дадем възможност за среща на хора, които често се разминават. Приветстваме и появата на вече доказали се (или доказващи се) автори.

Провеждане на авторски четения, при които липсва селекция на автори и текстове. Чете всеки, който се запише да чете на имейл bezprizornite@abv.bg . Чете се по ред на записване (в повечето случаи). Тази отвореност на събитието води доста често до това, че млади автори четат за пръв път нещата си пред хора. Те виждат в тези четения възможност да излязат пред публика. В същото време в четенията са взимали участие и вече утвърдени (или утвърждаващи се в момента) млади автори като: Мирослав Христов, Ясен Василев, Мина Стоянова, Димитър Манолов и др. На три пъти са правени и извънредни четения с лауреатите на „Веселин Ханчев”, със Стефан Иванов, Калин Терзийски, Иван Ланджев. Както и с Валентин Дишев и приятели.

Организатор(и):
Иван Димитров и Добромир Цветков

Събития [дата, място, участници, заглавие]:

Събитията се провеждат от декември 2009. Организират се с различна честота. Най-малко веднъж на месец и половина. Стигало се е до месец, в който всяка неделя има четене, но това зависи от интереса на самите хора, защото те трябва да се запишат да четат.

Артефакти от събитието:

Иван Димитров: Неформалното литературно четене “Безпризорните в неделя” @ Дневник

Нямам, но в сайта Dictum е излизал материал от четенето на лауреатите на Веселин Ханчев с четене на отделни стихотворения:

Калин Петров: http://dictum.mediabg.eu
Захари Захариев: http://dictum.mediabg.eu

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Отличава се с отвореността си и с анархичността си. То е напълно свободно и в същото време протича като нормално четене (казвам това, за да го отлича от литературните флашмобове, например).

Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

В този случай има блог, на който се публикуват нещата, които са четени, но само ако самотие автори ни ги пратят, не ги насилваме и всичко отново е в техни ръце.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като се движа в тези среди по-сериозно от около година и половина.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?

 Литературата се маргинализира в съвременен контекст само ако тя самата реши да го направи. Рецепцията й много зависи от мястото, на което тя се представя. Ако тя бъде представяна в библиотека, галерия или изобщо на подобно пространство, тя по-скоро се самомаргинализира. Когато литаратурата бъде представяна в клубове, барове, паркове, тя не може да се маргинализира.

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

В България започва да се утвърждава мисленето на младия поет като пърформър. Той не просто трябва да чете стиховете си, но и да го прави убедително. Понякога той дори отказва да чете и ги изпълнява (какъвто е случая с Ясен Василев, например). Друга разновидност е изпълняването с музика като при това има два варианта: комбинирано четене, в което едновременно се чете и се свири и четене, при което музиката и текстът се редуват. Това е един добър вариант, защото музиката е по-популярно изкуство от поезията и по този начин читателският кръг се разширява.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

Мога да говоря само за събития от последните две-три години. Опитвам се да отговоря, без да се замисля. И първите три събития, които ми хрумват са: София Поетики”, “Зачитане” и “Бавно изговорен свят”.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Аз съм твърдо на мнение, че литературата трябва да се бори на всички възможти фронтове. В същото време по-лесна за усвояване ми се струва таргет групата на хора на възраст между 18 и 35 години.

This slideshow requires JavaScript.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s