Митко Новков

 Снимка: Камелия Спасова
 

Име на проекта:

Преглед на малките литератури

Загреб 2008/Revija malih knizhevnosti Zagreb 2008

Revija malih književnosti – Bugarska

Сайт на проекта:

Не точно сайт, но различни саятове, в които може да се намери информация за протичането му и отзвука в Хърватия:
http://www.booksa.hr/

http://www.molekula.org/

http://www.h-alter.org/

http://www.mvinfo.hr/

Идея:

  • автор на идеята:

Загребският литературен клуб „Booksa”, Ксения Банович (тогава Ксения Маркович), Митко Новков

  • концепция:

Представяне на млади български писатели – до 40 години и с по-малко от 4 книги, в Литературен клуб „Booksa” с цел запознаване на загребската и изобщо хърватската публика със съвременните процеси в българската литература.

Организатор(и):

Загребският литературен клуб „Booksa”, Ксения Банович (тогава Ксения Маркович), Митко Новков

Събития:

От 7 до 10 октомври 2008 година в град Загреб и град Риека.

Артефакти [продукти материали, рефлексии, отзиви в медиите, снимков, аудио или видео материал] от събитието (прикачете към мейла):

Всичко това може да се види на адресите, които посочих по-горе. Заедно с това излязоха сборник с избрани творби на българските гости, плакати, а самото събитие беше обявено като второто по значимост сред литературните събития на Хърватия след един скандал с местна плейметка, написала книга, пък не получила награда. Двама от гостувалите – Силвия Томова и Ангел Игов, получиха предложения за превод и публикация на техни книги, която обаче все още предстои – по обективни причини реализацията се позабави.

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Представя млади автори в чужбина (конкретно Хърватия) и то като цялост, сиреч добива се представа за цялостния корпус на съвременната българска литература; с това се пропагандира тя цялата като процес и единно поле, което създава условия за пробиви в местната (в случая хърватска) литературно-пазарна среда; не се ограничава в един литературен вид, а представя цялостен изглед – поезия и проза.

Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Активно и осезаемо, стига литературните хора да знаят как да го извършат.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Клубно, на малки общности, полузатворени, но все пак не изцяло херметични.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?

Естествено, след като изгуби функцията си на отдушник на масите от недоволството и роптанията им срещу властта. Но дали това е маргинализация, или е по-скоро „жестока нормализация”, както определя процесите Пламен Дойнов? И какво значи маргиналност днес, ако знаем, че и Франсоа Вийон, и Ван Гог са били маргинали в своето време? И само те ли? Проблемът по-скоро е друг: как да сторим така, че една литература на един малък език да намира повече свои рецепиенти и възприематели, с една дума читатели? И как да се пребори тя с глобализацията на литературния пазар, която глобализация вече отвя в небитието българските мотокари и българските компютри? Ще ли ги последва и българската литература? Балканкар ли е тя?

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

Нови не, особено тези, които разчитат на жив контакт с публиката – площадни четения, клубни прояви и т.н. Доколкото има ново, то е в различните сайтове, блогове и т.н., посветени на литературата и публикуващи литературни „продукти”. Които обаче понякога са с изтекъл срок на годност.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

В България:

● Пловдив чете – защото задава модел как културата и в частност литературата да не се случва само в София и медийният фокус само софийските събития да вижда;

● София Поетики – защото пробръща представата за литературата, по-точно поезията – тя повече не кахърни въздишки на позастаряващи пансионерки, а е нещо, което млади, потентни и освободени хора са се събрали да споделят;

●Литурне – защото зададе по някакъв начин този нов образ на литературата, който София поетики възприе и разви нататък.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Който има нужда от нея, сам ще си отвори вратата, няма нужда тя да зее като в запусната къща, в която вече никой не живее. Литературата е дом и в този дом някои са у дома си, а други – се чувстват като хванати на местопрестъпление. Нека оставим тия, които не са у дома си в дома на литературата да си намерят друг дом, техен си, в който ще им е комфортно и уютно. Защото иначе ще вземат да чупят и рушат, а хората, чийто дом е литературата, не са толкова много като тях, че да съумеят да ги удържат и възспрат. Пък и те не са побойници 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s