Пламен Дойнов



Име на литературните проекти:

Спектакли, пърформънси, дъбинги и др.

Поетически пленери (в Созопол и по един във Велико Търново, София, Рилския манастир).

Идея:

  • автор на идеята: Идеите пътуват покрай нас. Въпросът е кога ще ги спрем. Все пак „писането от натура” пръв подхвърли като на шега Петър Чухов, а аз казах „Защо не направим поетически пленер?”
  • концепция:

За спектаклите и пърформънсите няма специална концепция – те просто трябва да споделят литературата така, че на мързеливата публика да не й се налага да чете, а само да гледа и да слуша.

За поетическите пленери – два откъса от мои публикации:

„Проектът „Писане от натура” ползва съвсем буквално изключително разпространения опит на рисуването от натура, практикувано от почти всички художници и превърнато в задължителен метод в художествените гимназии и академии. Но вместо платно, палитра и четка, в практиката на писането инструментите стават лист, писалка, думи. Външните характеристики на метода включват: общо пространство, в което се разполагат пишещите субекти; обща задача, според която пишат (описват) конкретен обект, попаднали в границата на една и съща (относително обща) гледка; общо време, в което осъществяват писането (описанието). Предварителни условия са доброволното съгласие за задължителност на акта на писането, ограничеността на този акт във времето (30 минути), дисциплинираност на заниманието и необходимост от кратка и интензивна концентрация. (Проектът „Писане от натура”Литературен вестник, бр. 43, 19 – 31.12.2001).

„Писането на пленерите представлява предварителна работа на почерка по усвояването на релефа на реалността. Чрез визуална среща с действителността практиките отключват на възприятията. Проявява се парадокс: реалността възниква мигновено в текста и бива задраскана от него. Мигът на записването й е и мигът на нейното зачеркване.

На стиховете се гледа не толкова като на завършени литературни творби, а колкото като на “отворени” предварителни текстове – скици, чернови, наброски от бележника. Едва по-късно, според автономната авторска воля, те може да бъдат обработени “вторично”, редактирани или интегрирани в по-обемни произведения. Но за поетическия пленер е важно да бъдат съхранени следите от първоначалните текстове – като знаци за границите, в които възниква изкуството: времето (за 20 или за 30 минути) и пространството (стара къща в Созопол или панорамната тераса на НДК). Текстът като удържане и продължаване на реалността.

Съществено условие за креативността на пленерите е съзнанието, че това е литература на живо. Текстовете възникват точно в този момент – пред очите на пишещия, на неговите колеги и на евентуалната публика. Текстът е продукт на всеки индивидуален поглед и на особен вид споделено от други погледи писане. Възникването на текста е показ – в игра и в представление. Те са изцяло въвлечени в колективността на акцията и общото действие.” (Пленерът като предизвикване на реалността и литература Литературен вестник, бр. 23, 14 – 20.06.2006.)

Организатор:

Лице: Пламен Дойнов

Институции: според характера и мястото на провеждане на събитието – НБУ, НДК, Фондация „Аполония”, Унгарски културен институт в София, Клуб „Интелект 2000” – В. Търново и др.

Събития:

Спектакли, джем сешъни, дъбинги:

  1. Пламен Дойнов & приятели. Литературен джем сешън – Зала МТИ на Национален дворец на културата, с участието на Пламен Дойнов, Петър Чухов, Йордан Ефтимов, Стоил Рошкев, Ангел Ангелов – Джендема, Иван Цанев, Михаил Неделчев, Татяна Лолова и др., 11.01.2001.
  2. Авторски литературен театър & приятели. Джем сешън под наслов „10 години Авторски литературен театър”, с участието на Бойко Пенчев, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов и Петър Чухов – Галерия на Национален студентски дом, София, 17.12.2002.
  3. Кафепоеми. Dubbing № 4 – Градска художествена галерия – Созопол, Празници на изкуствата „Аполония”, с участието на Пламен Дойнов и скулптора Добромир Иван, 3.09.2003.
  4. Младите академици. Литературен джем сешън, с участието на Ангел Ангелов – Джендема, Петър Чухов, Иван Христов, Стоил Рошкев, Тома Марков, Пламен Дойнов и др. – Галерия на Национален студентски дом, София, 4.12.2003.

Поетически пленери:

  1. Поетически пленер – Созопол, Фестивал „Дионисия”, организиран от НБУ, участници: Пламен Дойнов, Петър Чухов, Пламен Антов, Димитър Събов Димитров, 14.09.2001.
  2. Поетически пленер – Велико Търново, участници: Пламен Дойнов, Петър Чухов, Пламен Антов, Димитър Събов Димитров, 19.05.2002.
  3. Поетически пленер – Созопол, „Празници на изкуствата „Аполония”, Училище по творческо писане на НБУ, участници: Пламен Дойнов, Петър Чухов, Иван Христов, Мария Калинова, Марица Колчева, Гергана Стойчева, 7.09.2005.
  4. Поетически пленер „Обличането на София в думи” НДК, София, участници: Бойко Ламбовски, Иван Христов, Мирела Иванова, Оля Стоянова, Палми Ранчев, Петър Чухов, Пламен Антов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева, 22.05.2006.
  5. Първи международен (българо-унгарски) поетически пленер – Рилски манастир, участници: Атила Яс, Дьорд Сонди, Петер Рац, Петър Чухов, Пламен Антов, Пламен Дойнов, 12.10.2008.

Артефакти  от събитието:

Почти всички текстове от поетическите пленери са публикувани в „Литературен вестник” (бр. 43/ 2001; бр. 23/ 2002; бр. 23/ 2006; бр. 33/ 2008 и пр.), в някои провинциални издания, в отделни сайтове. Така и не остава време и воля да бъде направен един сборник с най-успешните текстове от тези пленери. Може би скоро все пак… В последните години обаче забелязвам стремителна масовизация, т.е. тривиализация на формата на „поетическите пленери”. Все повече ентусиасти грабват иначе продуктивната идея и бичат „събития”. Пленери трябва да се правят по-рядко, от можещи автори, не навсякъде и винаги по строг регламент. Четох, че в Крумовград се провел литературен пленер „Имам си родина”, а някъде из Рила – поетичен пленер „Вир” и т.н. Но няма какво да направи човек. Чете и съжалява за поредното изхабяване на една дума.

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Поетическите пленери:

С това, че в реално време създават поетически текстове – в рамките на строг регламент (всеки текст се пише за време до 20 или 30 минути, като в рамките на пленера не се позволява неговото дописване или редактиране).

С това, че осъществяват пряка връзка между градско/природно пространство и литературен текст.

С това, че възпаляват границите между гледане и писане, между литературата и визуалните изкуства.

С това, че вкарва индиректно „състезателен” елемент в писането на участващите автори.

Спектаклите и пърформънсите:

С това, че разказват поезията в изиграни от авторите истории.

Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Включват се трудно, колебливо. Понякога – комично. След като се видя, че т.нар. sms-поезия е нещо като дигитализирано хайку във второ лице, след като минахме дори през опити за sms-роман, блогов роман и пр., разбрахме как жанровите конвенции са толкова консервативни, че изхвърлят всичко, което иска да подмени литературата с някаква вторична текстуалност. Друг е въпросът обаче, че натискът на новите технологии променя езиците на литературата. Онова, което днес е пределно видимо е кинематографичната (по-скоро клиповата) структура на много от литературните текстове.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Функционират спорадично. И това е нормално. Вече няма постоянни „литературни кръгове”, поне засега. Последният от тях се разпиля около края на 90-те години на ХХ век, по-точно 1998 г. – т.нар. четворка от „Литературен вестник”. Дори знам кой е виновен за това. После настъпи времето на свободните екипи – автори се събират в променлив състав, за да реализират дадена конкретна идея. След това се събират в нова конфигурация за друг проект и т.н. Четене – тук, четене – там. Днес просто има по-настоятелни организатори, които формират около себе си за известно време някакви „плаващи” общности, докато се уморят или докато усвоят някакви пари – в зависимост от залога. Това не значи обаче, че днес-утре не могат да се откроят нови устойчиви групи със свои платформи. Проблемът е, че самата среда благоприятства в момента друг тип публично поведение и организация на колективната изява.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?

Да, маргинализира се в социален контекст. Но в контекста на останалите изкуства пак държи централни позиции.

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

Всякакви, но много от тях са глупави, т.е. изглеждат радикално нелитературно.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

Не знам. Най-интересните за гледане обаче бяха първите четири-пет „трубадурски двубои”, организирани от Петър Чухов. Агонът си е агон – вдига адреналина.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Към безвъздушните сфери, за да провери дали има литература на други планети. А иначе просто всяка литература трябва да си знае публиката. Има литература за млади хора от градски тип, за възрастни хора с травми от комунизма, за домакини, които са си пропуснали сериала и пр. Няма смисъл обаче литературата да „слиза сред масите”, т.е. да се отваря към хора, които не искат литература. Да си знаем мястото.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s