Ясен Василев

Име на литературния проект:

Сляп виси безкрая

стихосбирка

Сайт на проекта: www.yassenvasilev.wordpress.com

Идея:

  • автор на идеята: Ясен Василев
  • концепция:  След като книгите нито се купуват, нито се четат особено, литературата трябва да излезе извън тях. Да се скъси дистанцията между автор и творба, между творба и възприемател. Текстовете да се преродят – в гласа, визията, тялото, публиката.

Организатор(и): Ясен Василев, Мина Стоянова, Александър Евтимов-Шамана, Бояна Желязкова

Събития [дата, място, участници, заглавие]:

● 03. 01. 2008, ДЕЛЮЗИИ, Хамбара, текст: Ясен В. и Мина Стоянова, музика: Георги Стрезов и Бояна Желязкова

● 29. 05. 2008, КОГАТО ЧАСОВНИЦИТЕ СЕ ТОПЯТ, Аулата на СУ, текст: Ясен В., музика: Георги Стрезов и Бояна Желязкова, с участието на: Иво Аръков, Дария Симеонова, Даниана Коева, Мария Петкова, (+ още едно представяне в къщата на Гео Милев в Стара Загора на 06. 02. 2009)

● 14. 06. 2009 – 04. 02. 2010, DIRTIFY/WARX, текст: Ясен В. и Мина Стоянова, музика: Александър Евтимов-Шаманчето – 6 представления: 4 в СФУМАТО, 1 в @лма @лтер и 1 в Пловдив в рамките на Нощта на музеите и галериите

● 26. 06. 2010 – 10. 12. 2010, ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА, текст: Ясен В., музика: Бояна Желязкова – 7 представления: 4 в СФУМАТО, 1 в Арт Хостел, 1 в Емона J и 1 в Пловдив в рамките на Нощта на музеите и галериите

Артефакти [продукти материали, рефлексии, отзиви в медиите, снимков, аудио или видео материал] от събитието (прикачете към мейла):

http://www.youtube.com/user/yassenvassilev

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

С това, че не се гледа на текста като на книжен факт. Текстът е жив и се опитвам да преповторя емоцията при писането му и на сцената. Самите представления започнаха да се случват много преди публикациите и продължиха и след тях. Текстът не се ражда само със своето написване и не умира със своето публикуване.

Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Видео и аудио публикациите са първите неща, които ми хрумват.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Струва ми се, че се сформират подобни, но не просъществуват дълго време. Може би причината е в това, че се цели по-бърз или по-лесен пробив, когато участват повече хора. А целта би трябвало да е взаимодействие между хора, които вече имат своите индивидуални търсения и успехи.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?
За съжаление, да. И самата литература има вина за това. Но като че ли напоследък започва да се случва и обратният процес. Да се обръща внимание…

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

В САЩ наричат събития от рода на София:Поетики SLAM. Мисля, че трябва да се търсят нови форми и наименования – разбира се, нищо ново не може да се измисли – но новата опаковка предизвиква нов интерес. Когато някой каже „поезия”, „стихове”, по-голямата част от хората правят грешни асоциации, в никакъв случай не се сещат за съвременната поезия, по-скоро за рими и любов, за вино и жени, хаха.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

Какво е най-добро не мога да кажа, защото съм изпуснал много от тях, отчасти поради точка 9 – не се говори много и почти не се чува за подобни събития. От тази гледна точка, София:Поетики е най-успешно като мащаб, предизвикана реакция и отзвук.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Трябва да се опитва да не се ограничава до тясно специализирана публика.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s