Галина Георгиева

Снимка: Лиляна Дворянова

Кои според Вас са трите най-ярки литературни събития в периода 2000- 2010?

А) Събитие е, че литературата (ще говоря изцяло в български контекст) вече не вярва в своето „високо призвание”. Че тя и нейните автори спряха, поне малко и поне отчасти, да бъдат патетични. Но излизането на улицата (визирам всичките хепънинги, флашмобове и пр.) още не значи „сливане с народа”, далеч не значи, напротив, остава си в същата високомерна патетична поза на призванието. Други механизни трябва да се търсят. Не знам точно какви. Непатетична и едновременно „улична” за мен например е литературата на Ани Илков – знакова фигура за 90-те. Но подобна на нея почти липсва. Днес има една, ще я нарека „гинзбърг-керуакска” литература. Но ние не живеем в 60-те, още по-малко в Америка. Нужни са други жестове. Макар на вид вляла се в „публичното”, днешната ни родна поезия например остава в приватното, в часното, а „общностното”, „политическото” стои неизговорено и неоформено. Така че избягала от онова официозно „призвание”, на което трябваше да отговаря преди 1989, днес литературата трябва да пробва да се опази от друго, самоналожeно, „призвание”. И в тази посока, радостното е, че все пак има пробиви.

Б) Другата тенденция, която мога да отлича като събитие е частичното завръщане на българската литература в медийното пространство. Особено в последните години пресата и авторите започнаха да се интересуват един от друг (връзка, която беше тотално скъсана през 90-те) и започнаха да се (взаимно)отразяват. Вече дори и нищо да не са чели „разни хора с разни идеали” могат да разпознаят двама-трима български автори, при това от новите и „младите”. Днес литературата трудно пробива, не защото е „маргинална” или „изтикана в ъгъла”, а защото има много и различни форми на развлечение (каквито само допреди 20 години не съществуваха), които медиите отразяват и рекламират активно. Така литературата попада в конкурентна среда (с други форми на „отмора” и „ентъртеймънт”), където трябва да настоява за вниманието публиката, да го изисква и да го удържа. Но и тук е голямото предизвикателство пред литературата – да примамва тази публика, но и да не се превръща просто в неин „отдушник”. Тя трябва да еманципира читателите си, да ги „остранява” от себе си и най-вече от света, който изгражда. Все повече ми се иска да чета неща, които – тъй както ме отвеждат другаде, в „други светове” – чрез своите „остранностяващи” похвати, ме връщат в тук и сега на реалното. Сиреч, ще ми се да има по-ангажирана литература, по-политически адекватна на времето си. И тук не става дума само за тематиката, а най-вече за формата на тази литература и за нейните похвати… Сред цялото това многообразие от форми на отмора (някои) медии припознават и литературата.

В) Ако трябва да подходя към въпроса лично, кое е „моето литературно събитие” от периода, ще назова „Ангелски езици” на Димитър Динев и не само защото чрез този роман имаме хем българския, хем европейския литературен контекст. А защото в „Ангелски езици” срещнах такава работа с езика, каквато не бях срещала от прочита ми на „Чевенгур” (Андрей Платонов) насам. А това ме интересува лично като читател в литературата – как се работи с езика.

 

Какво отличава литературата и литературните събития в този период?

Сред от отличителните белези на литературата от периода някои са очевидни – излизане на литературата на улицата, опитът й да привлича и директно да комуникира с публиката по време на т.нар. „отворени събития”, да се превръща в зрелище, в част от колорита на площада. Това отчасти е положително явление. Извън това обаче остава отворен въпросът – доколко и как литературата е ангажирана с живота на града (а не е просто негов фон или проява), как изговаря полиса, доколко е политически жест за съпротива (а не просто „естетическа” автоматизация на стереотипите за модерния град). Друг важен белег е, че на медийно ниво литературата вече има своите „нови герои”, нови легитиматори. Но това пък отваря въпросът за тяхната отговорност. Изградени като такива, тези нови герои какъв публичен образ на литературата и литературността създават, как влияят върху социалния й ефект?

 

Какво е литературното събитие на бъдещето?

За мен литературното събитие на бъдещето се очертава като по-малко литературно и повече културно. Все повече форми на литературност виждаме в други видове изкуство – киното, блогърската журналистика, гейм индустрията, тв сериалите дори. Говоря за една миграция на литературността, която пробива в другите форми на (съвременната) култура и която всъщност може да удържи литературността. Може би литературата все повече излиза от себе си и се осъзнава като част от определени културни форми на съпротивата – срещу мейнстрийма, клишето, познатото, повторяемото и пр.

И друго важно. Бъдещето на литературата за мен е пряко с вързано с интернет. Все повече хора ползват електронни четци и все по-малко български книги могат да се четат чрез тях. За цяло поколение хора, ако дадена книга не е в нета, ако не могат да си я купят за три, пет или колкото и да е лева, тя все едно не съществува. И тук има върху какво да се работи, има редица неясноти за това как и къде текстове могат да попадат във виртуалното пространство. Затова колкото по-бързо се изготви законодателна и търговска рамка, регулираща тези отношения, толкова по-добре за българските автори и техните читатели. С риск да си навлека гнева на много автори, ще кажа че за мен всъщност едно от събитията на последното десетилетие е появата на сайта „читанка инфо”, защото хиляди хора четат през него. Писателите имат нужда от публика, за да са такива, иначе се превръщат в самопроизвеждаща се автореференциална система. Затова (нарушени или не правата им) е по-добре те да имат своята публика. В „писател” те произвеждат твоите читатели, а не печалбата (от хартиения носител). Отвъд този дебат, който е сложен и е друг, за мен е събитие, че българската литература криво-ляво, по един или друг начин, намира своята публика.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s