Дарин Тенев

Снимка: Камелия Спасова

Кои според Вас са трите най-ярки литературни събития в периода 2000- 2010 г.?

Не знам как бих подредил по важност или значимост на първо, второ и трето място литературни събития от последните години. Не съм много сигурен и как следва да се разбира „литературно събитие”.

Все пак, приемайки с цялата й условност настоящата употреба на израза литературно събитие, може би бих сложил сред нещата, които се сещам и които не са много, защото постоянно забравям, Нобеловата награда за Дж. М. Кутси през 2003 и това, че Жак Дерида така и не получи наградата, въпреки че името му беше спрягано.

Какво отличава литературата и литературните събития в този период?

Не съм сигурен, че има някаква ясна отличителна черта за литературата през последните години. Много процеси продължават от преди това. Дори зачестилите опити за вмъкване под различни форми на интернет опита (виртуалния опит?) в литературни произведения може и трябва да се проследи назад. По същия начин стои въпроса с вкарването на света на рекламата и пиар-а, с тази разлика, че там ефектът е много по-отрицателен.

Обща тенденция да се мине отвъд нещо като „постмодернизма”, тенденция белязала и деветдесетте, и отчасти осемдесетте, отвежда сякаш към отказ да се мисли формата и да се хвърля ръкавица в лицето на познатото.

Ако говорим за българската сцена, то несъмнено трябва да се посочи по-голямата продукция на забележими от широката публика романи. Само че тези романи нито споделят общи характеристики, нито се подчиняват на сходни естетически критерии.

За сметка на романите, стихотворенията се отдръпнаха и се приютяват във все по-тесни общности. Отминал е сякаш, поне тук, яркият възход на поезията от деветдесетте. От друга страна, в съвременната българска поезия имена като тези на ВБВ, Галина Николова и Мария Калинова показват как подобно затваряне на поезията е неправомерно и е продукт на нещо различно от достойнствата на самите произведения.

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Прогнозите са съмнително нещо. Ето няколко безотговорни изречения:

Голямото предизвикателство, истинска опасност, е не някое литературно събитие на бъдещето, а бъдещето като литературно събитие.

От друга страна, истинското събитие би било да се промени в литературата същността на събитието: едно събитие изобретяващо събитието, измислящо със самото себе си нова парадигма. Но ако е възможно такова нещо, то не трябва да се прогнозира, а да се извърши.

После, литературата от последните две десетилетия, доколкото я познавам (а аз не я познавам добре), не обещава нищо. Като в онзи виц, когато попитали радио Ереван кога ще стане по-хубаво, а оттам отговорили „По-хубаво вече беше”. Не е невъзможно литературното събитие на бъдещето да се окаже високия модернизъм от двадесетте години на двадесети век.

Накрая – и нека за шега да кажа, че това е вече сериозно – литературното събитие на бъдещето е в нов съюз между литература и теория. Не може да има добра литература без силна теоретична нагласа и ако литературата е слаба, то това е заради слабата й теория. Събитието на бъдещето е литература, която отново може да мисли теоретично.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s