Деница Венкова

Кои според Вас са трите най-ярки литературни събития в периода 2000- 2010 г.?

Трудно ще ми бъде да посоча с точност три събития, разбирани като литературни и по-скоро ще се опитам да ги разгледам в по-общия и по-конкретения им смисъл, за да се постигне известна подреденост. На преден план в съзнанието ми изплува дейността на „Литературен вестник” – с неговите работилници и лаборатории и в. „Култура”, а след тях и „София: поетики”. Продължавам с флаш и литмобовете,пърформансите,благодарение на които литературното пространство изрази своята мобилност и разчупеност. В по-събраната визия за литературните събития, поставям многобройните авторски премиери на книги и четения (в това число и преводната литература) като:

  • Никола Маджиров: „Преместен камък”
  • Петър Денчев: „Истории в минало време” и „Тихото слънце”
  • Момчил Ниолов: „Кръглата риба”
  • Калин Терзийски: „Алкохол”; „Любовта на 35-годишната жена”
  • Георги Господинов:  „Физика на тъгата”
  • Радослав Парушев: „Project Достоевски”
  • Първият превод на български на романа „Мандарините“ от  Симон дьо Бовоар и др.

Известен интерес придоби и проектът „Голямото четене”, което също се опитва по някакъв начин да провокира и приобщи обществото към литературата, използвайки медийното пространство като инструмент, катализиращ социалното й живеене в него.

Какво отличава литературата и литературните събития в този период?

Това, с което се о-различава литературата през този период е нейната индивидуалност и високата честота на желанието за консумация. Обществото усеща нужда за бързо усвояване на литературата, за поглъщането й, в резултат на което се появява и самата идея за Бърза литература. Струва ми се, че обемното й присъствие на литературния пазар, позволява тя да придобие все по-висока естетическа и вкусова селектираност. Да търси незапълнени алтернативи, в които да се приюти. Често в нейната ниша се помества ярко и умело използване на въображението като свободно поле, което да даде плодовете на реалната фантазия и различното. В желанието всеки автор да постигне своя индивидуалност, той се оказва в същото време и еднакъв, и затворен в определена групова рамка /общност. Размяната, разместването и трансформацията на отношението: книга-автор-читател са характерни за емпиричния опит на литературата през този период. Тя става значително по-действена, с пряко и почти сетивно общуване към своята аудитория.

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Бъдещото събитие е винаги това, което предстои и следва да се случи, следователно това е всяка предстояща и литературна по своя характер дейност, независима по обхват и значение. Моите визии за бъдещето на литературата, са свързани с придобиването й на повече самочувствие и авторитет, за да не се гледа на нея като на нещо изненадващо и случайно. Да продължи отварянето си в перспектива към международно присъствие. Предполагам, че това ще допринесе за адекватни и ползотворни насоки в развитието й.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s