Димитър Божков

Кои според Вас са трите най-ярки литературни събития в периода 2000- 2010 г.?

Не бих искал да говоря за най-ярки събития, защото литературата според мен не трябва да предизвиква яркост или да има твърде много медийни ефекти. Предпочитам да говоря за важни, значими събития. Разбирам важността на нейното публично присъствие, включително рекламата и маркетинга, но заедно с това е важен и общосподелимият опит от нея, това че литературното събитие трябва да сближава, да създава общи контексти. Литературното общуване според мен е изключително важно и е хубаво, когато то приема разнообразни форми и кара хората да се събират и да си говорят. Не разбирам събитието само в смисъла му на хепънинг, на литературно представяне/четене/юбилей, а като една по-обща ангажираност на общността със словесността и литературата в частност. Така събитието предполага контекст, продължителност във времето, а не просто мимолетно срещане на хора и ефектни фойерверки. Според мен само по себе си е събитие наличието на толкова много мероприятия, свързани с литературата. Литературните четения могат да предоставят „нови” форми на досег с книгите и да предложат стратегии за социализиране на/чрез/през литературата. Нека не забравяме, че индивидуалното четене е сравнително нов феномен.

Друго важно събитие за мен (но за съжаление то е винаги двузначно, нож с две остриета) е демократичността на литературното пространство в последно време, възможността литературата да създава едно многообразие от социални отношения, също както и относително лесния достъп на млади и непознати творци към публичното пространство. Има и такава теория в съвременните художествени практики за така нареченото релационно изкуство, лансирано от Никола Бурио, в което по-важно от самото произведение са създадените от него отношения и социални контексти.

Третото събитие по някакъв начин е свързано с второто и аз бих определил 20 годишнината на „Литературен вестник“ като увенчаване на едно дългогодишно усилие по създаване на смислено говорене и пространство за изява както на млади, така и на утвърдени автори.

Какво отличава литературата и литературните събития от този период и кое е събитието на бъдещето?

Може би след революциите в литературата от 90-те, в последните десет години сякаш тя попада в едно по-спокойно състояние, в което всеки, който е добър в своето поле, продължава да се усъвършенства и да прави стойностна литература. Единствено сякаш за дълго време липсваха експериментът и опитът да се излезе от утвърдените жанрове. В последната година определено тази тенденция беше прекъсната и се появиха нови опити и провокации. В това отношение емблематична е стихосбирката на ВБВ. Заедно с това сякаш липсваше за дълго и литература, обговаряща травматичния контекст на тук и сега, занимаваща се с теми, имащи значимост за общността, за историята, т.е. по някакъв начин да се засягат проблемите на живеенето заедно и на многобройните митове, които това живеене произвежда.

И този недостиг беше сякаш наваксан последната година с романите на Георги Господинов и Милен Русков, които предложиха изключително интересни погледи към определени „колективни” проблеми, и които освен това се опитват да преработят една почти вкаменена традиция на разказване на миналото. Общото между тази литература и експерименталната е критиката й към определени форми на индивидуализъм от модернистки тип, които за дълго време сякаш са норма на нашата литература (в което разбира се няма нищо лошо, но сякаш става все по-неотложно говоренето за проблемите на изключително закризилия общ живот). Според мен литературното събитие на бъдещето ще бъде, ако се появи творба съчетаваща както говоренето и преработването на традицията, така и експеримента, опита да се излезе отвъд познатите, дори и отвъд постмодерни жанрове.

По повод на самите литературни четения бих казал, че се надявам ако в бъдеще се появи нова форма, която да съчетава четенето с говорене за литература, с представянето на различни позиции, с една дума, предлагаща повече диалогичност. За последните десет години е важно, че се появиха нови и различни форми на четене, нови места, че се изобретяват нови пространства, привличащи различни хора. Би било важно, ако за в бъдеще се намери начин тези хора да бъдат вкарани в един по-продуктивен диалог.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s