Достъп до литературата

Достъп до литературата (Literary Access),  14-21 юли 2002 г.

Проектът е финансиран от програма 2000 на Европейския съюз

Локален координатор: Милена Делева

Мениджър: Достена Лаверн

В Преводаческите работилници, организирани в рамките на международния проект „Достъп до литературата“ (14 – 21 юни 2002) участваха и бяха представени 8 автори на поезия и белетристика.Представяме първите четири:
ВБВ, България ВБВ, БългарияТриезично издание: български, литовски (прев. Лайма Масите) и английски език, (прев. Кристин Димитрова)поезия
Йоаким Форшберг, Швеция Йоаким Форшберг, ШвецияДвуезично издание: български и шведски език (прев. Светла Стоилова).кратки разкази
Кристин Димитрова, България Кристин Димитрова, БългарияТриезично издание: български, гръцки (превод Панайотис Статоянис ) и английски език (прев. Кристин Димитрова).поезия
Момчил Николов, България Момчил Николов, БългарияТриезично издание: български, шведски (прев. Светла Стоилова) и английски език (прев. Николина Панова)

 

Проектът Достъп до литературата (Literary Access) цели да постигне градивен и оригинален пример за използването на новите технологии в полето на писането, публикуването, промоцията и разпространението на малките литератури в Европа.

По-специално, целта на проекта е да създаде с помощта на Интернет и издателската технология “Печат при поискване” (POD) едно събирателно интеррегионално литературно взаимодействие между писатели, преводачи и издатели на два периферни европейски региона: Балтийско море и Балканите.

Проектът също така цели да разшири концепцията за популяризиране на слабо разпространените литератури до идея за окуражаване на тиражирането на “слабо разпространените” интелектуални рефлексии “от периферията”. За целта ще асоциира към програмата си няколко местни университета, студенти и интелектуалци от страните участнички.

Съорганизаторите на проекта представят четири европейски страни: Международният преводачески и писателски център, Родос, Гърция; Балтийският център за писатели и преводачи във Висби, Швеция; Център за изкуства “Сорос” – София, The Books-on-demand, POD publisher във Висби, Швеция; The Librairie Desmos Publishing House в Париж, Франция.

В по-нататъшното си развитие, проектът ще работи в близко сътрудничество с различни литературни институти, издатели и писатели из цяла Европа, които ще бъдат асоциирани към целите на проекта и ще вземат активно участие в изпълнението му.

Приоритетна област: съвременна художествена литература.

Основната цел на проекта ще бъде постигната посредством няколко конкретни дейности:

Изграждане на Интернет страница на проекта “Достъп до литературата”/Internet Literary Access (I.L.A.)
Предлагане на услуга Печат при поискване/Print On Demand (P.O.D.) за литература на приоритетните езици.
Литературни уъркшопи на колективен (взаимен) превод/Literary Workshops of Collective Translation
Уъркшоп “Достъпът до новите технологии при публикуване”/New Technologies Publishing Access
Литературен семинар “Мислители от периферията”/“Thinkers from the Periphery”
Заключителна конференция “Достъпът до литературата”/Closing Conference “Literary Access”
Ако сте писател, поет, преводач или издател, въвлечен в съвременната литература и проявявате интерес към конкретната тема на проекта и / или искате да станете член на международната мрежа Literary Access, моля попълнете регистрационния формуляр, публикуван на http://www.sca.bg и го изпратете на следния е-адрес: mdeleva@sca.osf.bg

Формулярът има функцията на предварително проучване в подготовката на проекта, който започва през ноември 2001. Българският етап ще се проведе през периода пролет-лято 2002 г.

● Literary Access Project, Култура, брой 11 (2020) 1998 

Проект Достъп до литературата @ liternet.bg

Награди, Литературен вестник, брой 32, 09.10.2002  

Красимира Джисова, “Think about the Future” @ liternet.bg

Йоаким Форшберг“Съществува очакването…”, Литературен вестникброй 25, 26.06.2002 

● Достена Лаверн, “Топлото време”, Литературен вестник, брой 25, 26.06.2002:

Топлото време

Топлото време остарява

Камъните пръстени

по оглозганите кокали на

любовниците

(слънца)

колесници прегърбени

от удължени дни

или

вериги набъбнали

(както в езика на сънищата)

окапали по тротоара

черници

в навечерието

заклаха десет пладнета

в жертва

на обезумялото за кръв

равноденствие

Проектът бе замислен още преди около две години, когато бях поканена от Центъра на книгата в Атина, за да помогна, да участвам в тяхната кампания за промоция на гръцката книга в чужбина. Тогава лека-полека, в разговори с приятели, с други преводачи, които бяха поканени там, говорихме, че всички тези проекти, които помагат на писатели и на преводачи да се срещат и да обменят опит или пък да се издават книги, са, от една страна, много полезни, а от друга като че ли са изключително хаотични и много често преводачите смятат, че не са достатъчно уважени, писателите, от друга страна – също. Неформално започнахме да мислим идеи за това какво полезно и хубаво може да се случи по-нататък. Така се роди първата идея за този проект. Освен това аз съм работила и в културната дирекция на Съвета на Европа, където също имаше в зародиш най-различни идеи и проекти. Но тя е една междуправителствена организация и не може да си позволи да работи пряко с „актьорите“ в даден проект. „Достъпът до литературата“ ми даде възможността съвсем пряко и конкретно да осъществя неща, които ми се струваха интересни, а също и на моите сътрудници. За да се осъществи един такъв проект, одобрен и финансиран от Европейската общност, трябваше да се намерят петима партньори от различни европейски страни. „Достъпът до литературата“ е първият проект, в който България участва в програмата „Култура 2000“, защото преди тя нямаше тази възможност. Трябваше в началото да се намерят партньори, те трябваше да бъдат убедени и така започнаха да кристализират идеите какво е хубаво да се случи, как и т.н. Идеята бе да се случат малки и конкретни неща, в човешки размер. Дали това ще бъдат преводаческите ателиета във Висби и в Родос и София, дали това ще е после издаването на книгите, които ще са плод на тези ателиета, дали ще бъдат срещите с публиката – всичко беше замислено в камерен модел. Много често, поне дотогава, ми се беше случвало да видя проекти, в които нещата се случваха симфонично – конференции, публикуване на записки от тях. Ние също ще имаме конференция в Родос през септември, където е центърът на организацията. Там ще обобщим резултатите от проекта, но идеята беше наистина нещата да се случат така, че във всеки от участниците, а и в публиката да остане нещо от този проект. Някой да е докоснал другия. Точните попадения най-много ме радваха – било за хора, било за книги.

Това е едно начало, което аз, вече от дистанция, понеже проектът започна миналия август, мога да кажа, че продължава да ми харесва. Значи, че нещо се е случило. В днешно време излизането на 15 книги поезия и малки разкази си е една победа за мен.

Едно от най-проблематичните места в него е названието малки литератури. Това не са литературите на малцинствата, а на малките европейски езици, които имат ограничен книжен пазар. Освен това отнасям термина и към жанровете – малки са жанровете на поезията, на разказа. В момента романът е това, което дърпа всички, бестселърът. Затова „Достъпът до литературата“ е не само превод, превеждането и достъп до литературата на някаква определена страна, но и достъп до по-маргиналните жанрове.

Недоволни, недоверчиви останаха някои български писатели, които са вече утвърдени имена. Но винаги ще има недоволни. Винаги ще има засегнати. Случването на един проект е не всякога перфектно, то е нещо, което носи рискове. Ако се прави някакъв проект по-нататък, ако продължат нещата, ми се струва много ценно за България да се направи един мост между старото и новото поколение. Това недоверие лишава страната от една приемственост, дори от благост в нещата. Когато правихме този проект, не го правихме само за младите, а по-скоро за неутвърдените, да им се даде шанс, но не сме искали да се изолират поколенията. Поезията нито е политика, нито шуробаджанащина или моят двор срещу вашия двор. Има неща, които си заслужава да преминават от едното в другото поколение и като общуване, и като естетика.

Единствената надежда на поезията да пътува зад граница е преводът. Затова конкретната работа между писателите и преводачите беше много важна. Освен това, ние разчитаме на една нова технология, която се нарича „издаване при поискване“, както и на Интернет, за да разпространяваме книгите и нещата, които се случват в този проект. Всъщност да експериментираме до каква степен може да се помогне на литературата в променените условия на книжен пазар, на разпространение, на достъп.

“Мислители от периферията”, “Thinkers from the Periphery”

[;заключителна конференция “Достъпът до литературата”/Closing Conference “Literary Access”]

21. юни 2002, петък

11:30 – 12:20 – Христос Янарас /Гърция/, Балканите: защо периферия на Европа?
12:20 – 12:30 – кафе-пауза
12:30 – 12:40 – Йордан Ефтимов, Балканите: трябва ли да се поевропейчим?
12:40 – 12:50 – Михаил Неделчев, Нечетивните балкански носталгии
12:50 – 13:00 – Марин Бодаков, Как мислим Центъра?
13:00 – 13:10 – Васил Видински, Перифериите на новите медии

13:10 – 13:30 – дискусия

13:40 – 13:50 – Надежда Радулова, “(Хипер)Текстуален” романс: или как (техно)телата правят любов в прозата на Джанет Уинтърсън
13:50 – 14:00 – Георги Тенев, Характерът на Интернет /напомняне на някои твърде специфични особености, поднесени в псевдо-технократичен стил/
14:00 – 14:10 – Боян Манчев, The Stranger and His Shadow

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s