Александър Шпатов

 

В кои литературни събития сте участвали през периода 2000- 2010 г.?

Двете събития, за които веднага се сещам са Проект Литернайсет, организиран от Британския съвет (2004 – 2005г.) и Семинарите по творческо писане на Фондация „ Елизабет Костова”, в които аз лично участвах през май 2009г. Мисля, че важното и за двата проекта беше, че идеите бяха обезпечени с перфектна организация, излишно е да обяснявам колко помага това на самата работа. Друго, което си струва да се отбележи е, че те не бяха еднократни събития. Проект Литернайсет продължи около половин година, което позволи едно истинско разгръщане на дискусиите за литературата от и за младите, както и на работата в уъкршопа по писане. Семинарите в Созопол, макар и продължаващи само няколко дни, се опитват да поддържат връзка с участниците през годините и в този смисъл имам чувството, че събитието не е спирало да се случва.

 

Били ли сте част от някакви литературни групи, кръгове общности – кои и кога?

Не, никога. Имам много приятели и познати, които се занимават с литература, но не мисля, че може да се говори за кръгове. Иначе сигурно подобни неща помагат при популяризирането на книгите ти, особено ако се закачиш към някой човек с повече авторитет от теб.

 

Кои литературни практики смятате за ефективни при отварянето на литературата към нови публики и нови пространства?

От край време най-добрият начин за това е личната препоръка. Мисля си, че хората, които не са изкушени от четенето, по принцип подхождат с недоверие към книгите и тайно подозират, че отново някой ще ги кара да пишат интерпретативни съчинения, както в часовете по литература. Затова личната препоръка е толкова важна – ако имаш доверие на препоръчващия, независимо дали защото ти е близък, или защото е популярна личност, може и да се престрашиш.

 

Какво отличава литературата и литературните събития в периода 2000- 2010 г.?

Благодарение на Интернет стана възможно новата литература да се случва извън и дори въпреки традиционните медии. Дадена новина ще се върти достатъчно дълго и ефективно из Фейсбук и сайтовете на издателствата, преди някой вестник или телевизия да решат да я отразят. Много често разбира се въобще не се стига до отразяване, но въпреки това – благодарение на мрежата, информацията за събитието е била канализирана и е стигнала до хората, които наистина се интересуват от нея.
Друго важно събитие е възраждането на книжарниците за сметка на народното опълчение на сергиите. Още повече, че в последните десет години, българските книги си върнаха достойнството и излязоха от складовете и тъмните ъгли. През 2012 вече не е странно да ги откриеш дори и по предните рафтове! Всичко това се подхранва и от самото качество на новата ни литература. Излизат все по-хубави и изненадващи книги, възходът в началото на века определено е налице и съвсем скоро септември ще бъде май, никой не бива да се съмнява…

 

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Иска ми се библиотеките да заработят адекватно. В момента това е единствената обществена структура, чието състояние е по-зле от това на БДЖ.
Иска ми се също София да има програма за writers in residence, това понятие ни е толкова чуждо, че дори не се сещам за българския му еквивалент.
Иска ми се да има адекватна програма за насърчаване на преводи, най-вече от български на английски. Без нея литература ни никога няма да пробие, колкото и страхотно да си пишем тук.
Накрая, иска ми се да вярвам, че електронните четци ще приобщят още много хора към четенето. Лично аз от скоро имам Киндъл и вече се убедих колко много улеснява достъпа до книги и самото четене.

>>>

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s