Емануил А. Видински


В кои литературни събития сте участвали през периода 2000- 2010 г.?

Поетически четения в Центъра за академични изследвания, София (съвместно с Надежда Радулова)

Идеята на Центъра за академични изследвания (CAS) бе на поредица четения да бъдат поканени утвърдени имена, които на свой ред да поканят някой млад автор. Аз бях поканен от Надежда Радулова в четенето “Треви за летене”. Годината е 2003.

● Преглед на малките литератури, Загреб 2008
[Revija
malih knizhevnosti, Zagreb 2008]

Концепцията беше представяне на млади български писатели – до 40 години и с по-малко от 4 книги, в Литературен клуб „Booksa” с цел запознаване на загребската и изобщо хърватската публика със съвременните процеси в българската литература.
Организатори: Ксения Банович, Митко Новков, Литературен клуб „Booksa“

● София: Поетики

Идеята е на Ясен Атанасов, а целта е да се покаже поезията на голям форум, какъвто е един фестивал, да се смеси с останалите изкуства (музика, визия) и по този еклектичен начин да се представи на възможно най-голям брой публика. На досегашните издания, в които съм участвал (2010, 2011) идваха стотици хора, а може и над 1000 да са били.

● Гологан

Група Гологан бе създадена от хора, които имат общо с литературата, но за които музиката е неделима част от деня им. Това са Анджела Родел, Иван Христов, Петър Чухов и моя милост. Представяхме поезия и музика на различни четения, културни събития, включително в чужбина (Унгария и Словакия например) и по сходен със София: Поетики начин искахме да съчетаем слово и звук в едно хомогенно цяло. Мисля, че се получаваше.

Били ли сте част от някакви литературни групи, кръгове общности – кои и кога?

Не и на естетическа основа. По-скоро неформално.

Кои литературни практики смятате за ефективни при отварянето на литературата към нови публики и нови пространства?

Време е да се отървем от остарялото елитарно схващане за литературата като нещо извън бесовете и модите на деня. Литературата е продукт като всеки друг в крайната си точка, а именно – достигането до своите читатели/потребители. За много хора един билборд с реклама на книга би бил едва ли не светотатство. Ако литературата очаква от своята издигната позиция всички да идват при нея, тя трудно, а в страна като България вероятно никога, няма да достигне до нови публики и пространства.
В този смисъл реклами, четения, интересни представяния на книги, литературни турнета из страната, трейлъри на книги, фестивали и т.н.

Какво отличава литературата и литературните събития в периода 2000- 2010 г.?

Разликата с предходното десетилетия е твърде осезаема, доколкото авторите на 1990-те се оказаха в позицията на „всичко е възможно” след „регулиращата” машина на режима преди 1989-та година. С края на социализма се появи едно огромно, да не кажа необятно, поле на свобода, което бе използвано от авторите на 1990-те.
Следващото поколение нямаше този проблем – на невъзможността на казването. И в същото време имаше този проблем – на това, че откакто то е прописало, забрани никога не е имало. Но същото това поколение, което излезе или се установи на литературната сцена в началото на века, изобщо не се интересува от закостенелите схващания на предишните поколения, обгрижва книгите си, организира си четения и турнета, работи по проекти, включва други изкуства, поезията звучи наред с аудио-видео идеите на своите автори. Те сякаш вече нямат усещането за мисия, каквото ми се струва, че имаха поетите на 1990-те, те просто искат да пишат добре и да изкрещят поезията си в лицето на хората.

И това ми харесва.

Литературата преустанови инатливото си седено по ъглите на затворените пространства и излезе на улицата. Инициативи като Литурне или пък Флашмобовете имат основна заслуга за това. Те сякаш казваха – вие (читателите) не искате да дойдете при нас, затова ние (авторите) ще дойдем при Вас.
Станахме свидетели на създаването, а и на закриването, на десетки литературни конкурси. Най-сетне се появи награда за роман на годината, която не изпълни функциите си, поне според мен, и твърде скоро връчването й бе преустановено. Но подобна награда трябва да съществува.
Едно от най-важните неща ми се струва оцеляването на  Литературен вестник. Появиха се много литературни или и литературни издания, голяма част от които престанаха да излизат.
В рамките на това десетилетие българската литература започна по-често да намира път към световния пазар или нека кажа – към преводите на чужди езици.

Маргинализира ли се литературата?

Честно казано, не мисля. Струва ми се, че през последните години на десетилетието отново стана модно да четеш съвременна литература, в това число и българска. Сравнено с 2000 година например, разликата е осезаема. С други думи – тенденцията е добра.
Това може да се забележи и по продажбите на български автори, по присъствието им в социалното пространство именно като автори.
Разбира се, литературата няма онази масова значимост, каквато е имала до преди 10-20 години. Лично на мен обаче това не ми се струва толкова страшно или тревожно, какъвто оттенък съдържа думата „маргинализира”. Дори е някак неизбежно. Изобщо културата се разпада или вече се е разпаднала на малки групи, клубове, кръгове и проекти, но рано или късно повечето от тях се смесват и това може да бъде плодотворно от естетическа гледна точка.
А иначе в България културата не е ничии приоритет, освен на тези, които работят в нейната сфера. Политиката не обръща особено внимание на културата или ако го прави, то е по-скоро, за да ореже финансите ѝ. В останалото време основно бездейства. И то с безразличие. Нещата, които все пак се правят, защото има и такива, са малко и недостатъчни. Литературни агенти няма и като цяло липсва нещо като литературен апарат. Единствените по-големи инициативи са частни.

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Представям си, че ролята на интернет ще става все по-голяма, ще могат да се правят видео-мостове или да се предават разни събития на живо в мрежата, привличайки по този начин много по-голяма аудитория. Електронните четци ще стават все по-масови и не бих се учудил, ако след време може да си закупим не само текста за своя киндъл, но и всички музикални произведения, които се споменават в него например, под формата на аудио-файлове. Разбира се, срещу съответната цена. Или пък сцени от филмите, за които се говори в текста.
Така или иначе формите ще се менят, но не смятам, че човечеството ще спре да чете.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s