Надежда Радулова

В кои литературни събития сте участвали през периода 2000- 2010 г.?

Организираните от British Council, Arts Council (UK) и New Writing North (Newcastle) 6 (или повече) срещи, уъркшопи, литературни пърформънси и фестивали с участието на български и английски поети. Резултат от тези срещи са и две поетически книги на участниците (Линда Франс, Бил Хърбърт, Марк Робинсън, Анди Крофт,  Георги Господинов, Надежда Радулова, Кристин Димитрова и ВБВ.), преведени съответно в България и Великобритания: „A Balkan Exchange: Eight poets from Bulgaria and Britain” (Arc Publications, UK, 2007) и „Четири пъти север” (Алтера, под печат);

Организираната от CAS (Център за академични изследвания) и Александър Кьосев поредица литературни четения. Лично аз съм участвала заедно с Емануил Видински в един от „епизодите”, озаглавен „Треви за летене”, 2003;

Организираните от Червената къща, Гьоте Институт и Милена Делева уъркшопи и пърформанси в рамките на „Литературен сериал”, съвместно с швейцарски поети и музиканти (Мелинда Наджи Абонджий и Юурчок), 2007;

Поредицата литературни четения в Сатиричния театър. Участвала съм в едно от изданията заедно със Силвия Чолева;

● Литературните четения „При Овцата”, организирани от Миглена Николчина и Алтера. Участвала съм в представянето на преводите на английските поети Линда Франс, Уилиям Хърбърт, Марк Робинсън и Анди Крофт, 2009.

Созополските семинари по творческо писане, организирани от фондация „Елизабет Костова”. Участвала съм в изданието от 2009;

ФЛАШМОБ, организирано от ВБВ & co (участвала съм няколко пъти), 2009-2010;

Ателието по превод, организирано от фондация „Елизабет Костова”. Участвала съм в изданието от 2010;

Сигурно има още доста „събития”, за които не се сещам в момента.

Били ли сте част от някакви литературни групи, кръгове общности – кои и кога?

По-скоро не. Единственото отношение, което бих определила като „принадлежност”, е това, че попадам в кръга на читателите, авторите и приятелите на „Литературен вестник”.

Кои литературни практики смятате за ефективни при отварянето на литературата към нови публики и нови пространства?

Преводачески уъркшопи и пърформанси, при които българската публика има възможност да чете, чуе и види чужди писатели и поети; литературни фестивали; смислени телевизионни предавания за литература (каквито в момента не съществуват); информационни сайтове на поне два езика (каквито в момента не съществуват); сайтове за литературна критика и критика на превода от типа на Three Percent  (каквито в момента не съществуват).

Какво отличава литературата и литературните събития в периода 2000- 2010 г.?

Промяна на фокуса: от поезия към проза.
Преход от „на живо” към „виртуално”.
Все по-отчетлива липса на литературна критика.

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Съвременната литературна ситуация никак не ме обнадеждава. В момента всичко може да произведе „събитие” и в този смисъл – събитие няма. Така че „литературното събитие на бъдещето” е някъде между „лошата прогноза” и „мечтата”.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s