Силвия Томова

В кои литературни събития сте участвали през периода 2000- 2010 г.?

Това е доста дълъг период и се страхувам, че не бих могла да ги изчерпя. Помня гостуването на Ървинг Уелш в България, годината беше 2001-ва. Тогава бях част от публиката, но няма да забравя пълната зала на Военния клуб и интереса, който Уелш предизвика в България. Гостуването на Уелш бе част от литературния фестивал „Шотландски автори в България”. В дискусията, която се проведе тогава, участваха и български писатели.

През посочения период имах шанса да работя две години (2008-2009) като специалист по връзки с обществеността в конкурса за роман на годината на фондация ВИК. През 2008 г. по мое предложение към конкурса бяха привлечени посланици на книгата и така към идеята да се популяризира българската литература и българските автори бяха включени депутат, бизнесмен, спортист, певица и мис България. И макар тези хора да не бяха приети първоначално добре от пишещите, благодарение на посланиците, книгите на отличените в конкурса автори стигнаха до по-голяма аудитория. Депутатът от БСП Мая Манолова, която бе посланик през 2008 г., подари 240 книги от български автори на колегите си в парламента. Година по-късно посланик на книгата бе Олга Тодорова, управител на „Евробет”, която разпространи отличените в конкурса романи в 750 пункта, в които се предлагат игри на късмета, и награди с парична премия всеки един от номинираните автори. За съжаление, същата година конкурсът бе закрит, и досега у нас не е бил организиран друг такъв, който да има добро медийно представяне и престиж.

През посочения период съм присъствала няколко пъти на награждаването на отличени в конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев” на фондация „13 века България”. Мисля, че това е един от малкото сериозни конкурси, които в определен смисъл служат като ориентир за пишещите и се гордея, че през 2007 г. бях един от отличените автори.

През 2008 г. имах късмета да гостувам с други 10 български поети и писатели в Хърватия. Гостуването ни бе част от литературен фестивал „Преглед на малките литератури”. В тази връзка не мога да не отбележа усърдната работа на преводачката Ксения Банович, която прави невъзможното през последните години, за да преведе и представи в Хърватия българската литература. Мисля, че работата на преводачите от български език е единственото сериозно и заслужаващо уважение събитие, което се състоя през последното десетилетие.

През посочения период голям интерес предизвика фестивала „София поетики”, но, за съжаление, нямам непосредствени впечатления от неговото провеждане. Зная за него от медиите и социалните мрежи.

Интересен проект е „Критически квартет”, който се появи последната година и се надявам той да оцелее и в бъдеще.

Били ли сте част от някакви литературни групи, кръгове общности – кои и кога?

Не, никога.

Кои литературни практики смятате за ефективни при отварянето на литературата към нови публики и нови пространства?

Мисля, че авторските четения са един от най-добрите начини публиката да бъде върната към литературата. За съжаление, авторски четения у нас и напоследък почти няма. Изключвам четенето на откъси от книгите при тяхното представяне. В същото време не мога да не отбележа, че флашмобовете привличат все повече почитатели предимно сред младите хора. Същото важи и за инсталациите, но те, уви, са малко и доколкото ги има си приличат ужасно.

Мисля също, че българските автори забравят училищата, а това е едно от местата, където се формира вкус и се натрупват знания. Ако писателите обърнат повече внимание на младата публика би било добре…

Какво отличава литературата и литературните събития в периода 2000- 2010 г.?

През посочения период се нароиха десетки литературни конкурси. Повечето от тях се организират непрофесионално, но въпреки това привличат не малък брой участници. Това от една страна е хубаво, но в същото време размива границите между „високо” и „ниско”.

През посочения период завинаги, като че ли, изчезна явлението „самиздат”, но заедно с него изчезна и длъжността „редактор”. Единици са тези писатели, които търсят професионално мнение за текстовете си… Изчезна и критиката, с много малко изключения.

Последното десетилетие, заедно с развитието на новите технологии,  отбеляза и бум в сайтовете за литература. Появиха се десетки места в мрежата, където всеки може да се самопубликува, а заедно с тях се появиха и уж „професионални” сайтове за ревюта на книги.

Не мога да не отбележа, че за десет години от пазара изчезнаха редица медии, които се фокусираха върху литературата – в. „Литературен форум”, сп. „Алтера”, страницата за литература на в. „Сега” и много други.

Какво е литературното събитие на бъдещето?

Бъдещето ще покаже. Или може би да питаме Мишел Уелбек…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s