Катя Атанасова

Име на литературния проект:

Лига на разказвачите

Сайт на проекта: Facebook

Идея:
● автор на идеята: Катя Атанасова

● концепция: Всеки има собствена история за себе си, за другите, за малките и големите неща. Всъщност светът ни е пълен с истории, които чакат да бъдат разказани. Ако го направим, нашата история може да стане история и на други хора.

Организатор(и): Катя Атанасова, Радослав Парушев, Богдан Русев

Събития [дата, място, участници, заглавие]:

Всяка последна сряда на месеца, от 2005 до сега. В софийски клубове. Последното място е „Петното”. И денят вече е четвъртък. Пак последен за месеца.

Артефакти [продукти материали, рефлексии, отзиви в медиите, снимков, аудио или видео материал] от събитието:

Публикувани в Капитал Лайт. От няколко години – не се публикуват. Идеята е да запазим устното разказване.

С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

С неформалния си, нережисиран и абсолютно непредвидим характер. Ако мислим литературата в нейното начало като устен текст – това е литературно събитие и това, което го отличава е именно придържането към устността и непредвидимостта на случващото се всеки път.

Как функционират литературни общности и кръгове след 2000 г.?

Ту консолидирано, ту хаотично. Може би трябва да спрем да възлагаме надежди, да разчитаме на литературни кръгове. Хубавото на литературата е, че трудно се окръглява.

Марганализира ли се литературата в съвременния контекст?

Не мисля. Просто си търси новото място. Ако има усещане за маргинализиране – то е комплекс.

Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

Всички интрнете жанрове – блогове, постове и какво ли още не. Е, понякога се дразним на скудоумието и невееството, но думите винаги си намират мястото.

Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000- 2010 г.?

Това ми е сложно. Присъствието на „Литературен вестник” със сигурност. Изданията на „Жанет 45” – поезия. Иван Теофилов… Пропускам, зная, но искахте три.

Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Където я приемат. Иначе – всички.